Тетевен – Търсещ, Емоционален, Творчески, Единен, Вечен, Енигматичен, Наш

За да разгледаш Тетевен е нужен повече от един ден, но за да набележиш основните интересни неща, 24 часа са достатъчни. Най-добре е според мен да отделите един уикенд за градчето и неговите околности. А то е опънато като тетивата на лък в прегръдката на Тетевенския Балкан, следвайки река Вит и звучи като музикална струна за душата на всеки пътешественик.

Не е никак случайно, че Иван Вазов е изрекъл тези думи за него:

Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да остана чужденец на Майка България. Вашият край е пълен с толкова прелести, че аз съм слисан! Ходил съм и в Швейцария, и по други места из Европа, пребродил съм и България, но не съм видял по-вълшебен край!

За да не останете и Вие чужденци за тоз прекрасен край Ви каня заедно да се потопим изцяло в неговата прелест като ще започнем от едно високо свято и прекрасно място.

Гложенският манастир – панорама от чувства

Макар да идвам тук за трети път, едва сега успях истински да почувствам мястото. Обвит в облаци след дъжда и окъпан от изгрялото слънце, Гложенският манастир извисява своята снага над всичко земно по един неповторим начин и завладя мислите ми. Беседата за неговото минало започна нашият местен гид Младен, а отец Нектарий сладкодумно продължи разходката с любопитни факти и легенди. Манастирът никога не е бил превземан, а изборът на мястото му е свързан с иконата на Свети Георги, която се появявала мистериозно на това място на скалата до връх Камен Лисец (1073 метра), въпреки, че първоначално манастирът е трябвало да бъде в близост до сегашното село Гложене. Векът е бил XIII-ти,  а името и на манастира и на населеното място е дадено от киевския княз Георги Глож, който е получил земя от Цар Иван Асен II, за да се установи тук след гоненията от татарите. Именно той е решил да построи църква, а иконата на светеца му е посочила мястото, на което и до днес светата обител съществува като стожер на вярата.

Днешните жилищни крила на манастира в атонски стил са от 1858 година, а самата църква е изградена наново през 1929-1930 година след като е пострадала от земетресение през 1913. Легенда разказва, че материалите за манастира са носени до върха на ръка от местните хора, които доброволно са участвали в построяването му.

Тук може да видите и скривалището на апостола на свободата Васил Левски, а също и стаята, където е бил заточен и известния възрожденец Васил Друмев. Днес трите помещения са превърнати в музейни сбирки, в които може да видите интересни артефакти от историята на манастира като книжовен център и убежище на две велики личности.

Каменният тунел от единствения възможен вход към манастира също придава една мистична атмосфера на мястото, а негови пазители са две котки, от които едната ни придружаваше на всяка крачка, показвайки гордо красотите на манастира “Свети Георги Победеносец”. Препоръчвам да го посетите в делничен ден и да отделите поне час, за да видите всичко на спокойствие, а ви пожелавам и хубаво време при визитата ви, за да се насладите на панорамата.

Връх Острич – висок поглед над Тетевен

Около Тетевен се оказа пълно с места, които предлагат чудна гледка към града и приятна разходка из природата, но при моето посещение, избирайки по-трудния маршрут, бях изненадан от мястото, до което стига приятна пътека от  училището в село Бабинци. Самият връх се разпознава лесно по острата си форма. Той се намира по средата между други два съседни върха: Червен и Трескавец. Горе се намира параклисът “Покров Богородичен”, чиято камбана оглася панорамата.

Надморската височина тук е 1069 метра и дава възможност да се види при ясно време Тетевен и Балкана от северната му страна. Първоначално изградената екопътека минава през тучна зелена ливада, а после катери върха от южната му страна с изградени дървени парапети и пейки, където всеки може да поеме дъх, преди да продължи нагоре. А там го очаква 360 градусова гледка, която пълни душата със смирение към природните красоти на този край.

Табелите – стопаджиите са добре дошли!

Детайлите са много важна част от едно пътуване, а като човек, който се вглежда в табели, букви и знаци, не мога да пропусна няколко значими край Тетевен, които ми направиха добро впечатление. Отдясно е първата и единствена в България подобна табела, която призовава минаващите шофьори да качват стопаджии, което означава, че и те са добре дошли в Тетевен, а отляво на три стълба с цветовете на националното знаме табела в село Бабинци ни пожелава: “На добър път!” На слизане от връх Острич нашият местен гид Младен, който се грижи съзнателно за всички табели и знаци по екопътеките, ни заведе на най-новото място, което той е създал за удобство и информация на туристите, които отиват или към един от двата водопада или към Острия зъб, който дава панорама от южната страна към град Тетевен, а и към всички останали възможно маршрути. Като венец на неговите усилия е пейката с думите на Вазов, с които започнах да пиша тази статия.

Друг бонус от нашия водач бе страстта му към възстановяване на стари автомобили и мога да кажа, че той е един добър стопанин, който пази историята и природата на своя град, а и тази на страната ни. Радвам се, че се запознахме.

Празник на саламурата

На обяд бяхме любезно нагостени в ресторанта на хотела, който носи името на града, а там разбрах и за празника на саламурата, който тази година се проведе за седми път, а вкусната рибена чорба с това име е от малка речна риба с чесън и много подправки и е кулинарен деликатес, който привлича гости и жители на градчето с множество организирани съпъстващи мероприятия и обикновено се провежда в края на месец юни. Хотелът от своя страна в миналото си е бил банка и този факт носи своите любопитни истории от неговото минало, които си заслужава да чуете на място, като отседнете там.

Тетевенският манастир “Свети Илия” – пазител на икони, история и тайни

Една от приятните изненади на този ден в Тетевен беше неговият манастир. Той носи името на “Свети Илия” и именно иконата с името на светеца не е напускала пределите на манастирската църква. Посетителите могат да снимат всичко вътре без тази икона, която дори при реставрацията си не е била изнасяна и хората вярват, че тя пази манастира. Той е една от малкото сгради в Тетевен, която е оцеляла като по чудо от набезите на кърджалиите през 1801, а именно в него две години по-рано Софроний Врачански намира убежище и подслон от същите нашествия.

Любопитен факт е, че могат да се видят на едно място различни слоеве от стенописите през годините, които са запазени от различните етапи на изографисването му.

В църквата има още доста ценни икони като “Успение Богородично”, дело на на Иван Доспевски от Самоков и тази на “Свети Архангел Михаил”, която е и най-старата (1776). Иконостасът е резбован от тревненски майстори, а стените на олтара формират трилистник.

Струва си да отделите повече време в църквата, но и съседната сграда на магерницата привлича със своята възрожденска архитектура. Целият манастирски комплекс “Свети Пророк Илия” е обновен по програма през 2018 година и алеите му и целият двор са също чудесно място за отдих и съзерцание и то на метри от центъра на града.

Историческият музей – дом паметник пазител на историята на Златен Тетевен

Градският исторически музей в Тетевен се намира в самия център на града и предлага на посетители си три зали Археология, Етнография и Възраждане като на последната й предстои ремонт и освежаване на експозицията.

За тези, които събират печати от стоте обекта на БТС, музеят е под номер 32 в книжката. Препоръчвам да си вземете беседа, за да разберете повече за историята на града и за експонатите. Входът е 3 лева, а беседата струва 5 лева.

Осноположник на музейното дело в Тетевен е Михаил Койчев, чиято паметна плоча посреща посетителите на входа.

Лично мен ме впечатлиха един древен меч, плетено кръгло място за сядане с името “гянки”, пъстрите носии и килими, великолепните дърворезби, инструментите на съществувалите тук 27 занаята и снимките от богатия и процъфтяващ Златен Тетевен от 16 и 17 век, музикалните инструменти и знаме номер 6 на четата на Георги Бенковски.

Площад Сава Младенов

Прекрасно място за отмора е площада, кръстен на сподвижника на Васил Левски Сава Младенов. Може да се разходите до общината, до читалището, музея, реката и мостчето или да си купите нещо от магазина и да седнете на пейките.

Фонтанът дава прохлада, а гледките към планината са величествени. Спокойствието властва тук и сякаш времето е спряло.

Църквата Свети Свях Светих

Църквата на всички светии е строена в периода 1830-1834, но е осветена едва през 1846 година. Тя е на мястото на стар храм, който е бил опожарен през 1801. Куполите, които и придават една величествена осанка, са от 1895 година. Сградата е паметник на културата и към нея има и часовникова кула, която отмерва времето в Тетевен. За съжаление не успях да я разгледам отвътре, но пък научих, че вероятно тук е погребано тялото на Георги Бенковски.

Костина – кървав свидетел на предателство

За първи път дойдох на лобното място на Георги Бенковски. То е природно красиво и ако успеем да се абстрахираме от случилото се тук, може да се насладим на Балкана, реката и цялата околност, в която някои от нас карахме и колела към Рибарица.

Историята, която нашият гид Младен ни разказа, не може да остави никого равнодушен към предателството на местния овчар Въльо, който полакомил се за пари, предал Бенковски, Захари Стоянов и отец Кирил. 

Той ги прекарва по новопостроено мостче над реката към засадата от турци от другата страна. Захари Стоянов като последен успява да се спаси скачайки във водата, а по-късно надолу по течението излиза и се качва и връзва с пояса си на едно високо дърво, докато го търсят. Отецът е заловен и арестуван, а Бенковски убит с няколко куршума. Още там на място турците отрязват главата му и я измиват на кървавото кладенче, което може да видите и днес, и я разнасят из околностите за назидание. За тялото му има версия, че е погребано в църквата в Тетевен, както писах по-горе в статията.

Захари Стоянов разказва тези събития в неговите “Записки по българските въстания”, но не описва легенда, свързана с него, която разказва за неговото връщане на същото място. Тогава маскиран той се среща с овчаря дядо Въльо, който разбира се разказва различна версия за случилото се. Тогава Стоянов се разкрива и разобличава предателя, който от своя страна го моли за милост и я получава. Това също е повод за размисъл, както всичко, свързано с това място. Надявам се историята понякога да ни дава нужните уроци и за нашето настояще, защото предатели и алчни хора има и до днес…

Рибарица – моето място за почивка

Село Рибарица е едно от най-дългите села със своите 12 километра по протежението на река Бели Вит. Намира се на 12 км от Тетевен и е предпочитано място за почивка със своя чист въздух и зеленина. Преди да бъде обявено за село, то е било вилно селище като през 1906 е построена първата вила, собственост на Марин Ничев, директор на тетевенската банка. Към 1930 годиа е построен и първият хотел с името Здравец, до който ние отседнахме в къщите на негов наследник.

Ето, че тези 24 часа минаха неусетно и дойде края на деня и на поста в моя блог. Описал съм единствено местата, които успях да видя лично, а за уикенда, който съм сигурен, че вече планирате, може да добавите още заслон Опасния зъб, който със сигурност и аз ще посетя при следващото си посещение, връх Петрахиля, връх Червен, Връх Трескавец, екопътека “По пръските на водопада”, Хаджи Ивановата къща, пещера Моравица и други, до които ще трябва да стигнете сами.

За организацията, пътуването и настаняването искам да изкажа своите благодарности на Община Тетевен, регионално сдружение Тур клуб РеМарк, нашият прекрасен екскурзовод Младен Милев, уредника на историческия музей Цонка Петкова и Стоян Василев от Рибарица.

До нови срещи и нови дестинации, за да пътуваме по-добре из България!