Красив Троян е хаштагът, който се използва в социалните мрежи за популяризиране на градчето на река Осъм в полите на Стара планина и това словосъчетание не е случайно избрано, защото красотите, които видях и при това мое посещение, ще ме накарат да дойда още веднъж тук и с повод и без специален такъв. Изкуството на троянските майстори намира място дори на обемните букви с името на града на площада пред Общината, а ако искате да се впуснете в едно ново пътешествие, заповядайте смело напред към следващите редове от този пост, за да пътувате по-добре из Троян и региона.

Императорският град

Една от най-известните теории за произхода на град Троян е свързана с император Траян, който е оставил името си на на доста географски места из България. Тя е спомената от Константин Иречек в неговите “Пътувания из България” от 1888 г. Друга такава е за бог Троян, наричан още Триглав, чието име носи и връх в Стара планина недалеч от града. Третата е, че градчето е получило името си от древноримския път Виа Траяна, който свързва Дунав с Бяло море. Независимо кое от трите ще изберете за себе си, освен името си това населено място може да предложи още много интересни неща отвъд етимологията му.

Друго нещо интересно за мен е, че Троян е градът, който е регистриран като земеделски производител и има собствена търговска марка с лозунг “Сърцето на Балкана” и брандбук с ясна концепция и бранд ръководство, които може да намерите на сайта им тук.

Троян има малко над 30 000 жители и е община с един град и 21 села. Намира се на 160 км от София и на 120 км от Пловдив. Възникнал като попътно селище на главна пътна артерия през 15 век Троян става град през 1868 г. През 1911 г. тук светва и първата електрическа крушка.

Изкуството е навсякъде

Центърът на градчето е много приятно място, където може да се разходите и да разгледате няколко от основните забележителности, но преди да видим кои са те, искам да Ви покажа две чудесно изрисувани стени тук, които впечатляват със своята красота и изящество.

Както виждате изкуството е навсякъде, а ако от центъра свърнете наляво по улица “Ангел Кънчев” ще усетите една необикновена арт атмосфера. Малката уличка е осеяна с малки оазиси на изкуството и храна за душата и стомаха. Симпатични табели на едно дърво ще Ви насочат в правилната посока. Трябва да уточня, че тук предстоят още нови изненади в тази посока, така че идвайте по-често, за да видите как уличката променя облика си. Преди да се отправим към най-вкусното местенце в града, подминавайки бар сцената и оперетна студия, ще Ви помоля да ме придружите към една галерия с арт клуб, която носи името “Серякова къща”. Няма как да сгрешите жълтата сграда на ъгъла, с която свършва уличката, а прекрачите ли прага и, ще разберете, че тук се случват красиви и чудни събития, изложби, концерти, представяния на книги и какво ли още не.

Серякова къща – повече от галерия

Красивата жълта фасада на ъгъла на двете улички грее като слънце и осветява пътя на изкуството в Троян. Първото, което забелязах бе красивия ажурен балкон и годината над него. 127 годишната сграда днес приютява арт галерия и арт кафене, които предлагат уют и пространство за посветените. Прекрачихме прага в очакване и погледите ни любопитно шареха из картините по стените и керамиката, скътана по ъглите преди да се потопим в интересната беседа на Мариела Шошкова. Това е родната къща на Ботевия четник Георги Серяков (Гио), загинал на Милин камък. През 1991 година Община Троян я предоставя на дружеството на троянските художници и вече 32 цветни години тя е художествената галерия на града. През 2016 тя става обект на Музея на Народните художествени занаяти и приложни изкуства.

На два етажа с пет зали арт галерията е дом на постоянни и временни изложби, представяния на книги, джаз концерти и събития от културния живот на Троян. Тук може да си купите сувенири от всякакво естество както и книги, а за повече информация може да посетите и сайта на Серяковата къща тук.

Като естествено продължения на галерията е Арт клубът, който е достъпен и със своя външен и вътрешен вход на сградата. Там барът черпи жадните, а пианото добавя нотки музика за доброто настроение. Мястото е подходящо за срещи, събития и концерти, а на 17 юли клубът отбеляза своята 20-та тодишнина.

След духовната храна беше време да открием и материалната такава, но да си призная честно не очаквах тя да бъде толкова вкусна и прекрасно поднесена от любезните домакини на гостилницата на същата уличка по диагонал на галерията.

“На ДворЪТ” – гостилница за ценители

Влизайки в двора на ДворЪТ имах усещането, че съм се озовал в бабината къща с всички тези стари шкафове, скринове и съдове за подправки и продукти за готвене. Усмивките на персонала ме предразположиха допълнително, а трапезата бе отрупани от гозби, които спокойно може да съперничат на вкуса познат от детството ми от бабините вкусотии. Да си оближеш пръстите е меко название за пиршеството на сетивата, което получихме на тепсия на софрата, а всеки детайл като съд, прибор, покривка и салфетка направиха този обяд незабравим и със сигурност мястото и кухнята влязоха в моята лична класация на страхотни ресторантчета в България.

След като вкусовите ни рецептори са на седмото небе след хранително пиршество, е време и за малко духовна храна, която получихме в един необикновен музей.

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства

Да си призная честно преди бърках този музей на занаятите с националното изложение на художествените занаяти и изкуства в Орешак, но моята препоръка е да посетите и двете места, когато сте тук.

Музеят в центъра на града празнува 60 години от създаването си през 2022 и определено ме впечатли с начина на представяне на експозицията. В 10 зали на два етажа в сградата на бивше училище и община може да видите всички занаяти от миналото на Троян до днес, а именно грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство. Керамиката, с която градът е известен, заема ключово място още от първия етаж и проследява развитието и от шарка до школа.

Тук може да видите и малки модели работилничките с различни занаяти на старата търговска улица на Троян. Новото за мен при това посещения на музея беше една кукла с име Неда, която през QR кодове, поставени на различни ключови места в експозициите Ви води в необятния свят на историята на занаятите с любопитни факти, легенди с подробна информация.

Иван Хаджийски и старият турски конак

Непосредствено до музея се намира реставрираната сграда на турския конак, построена през 1868 година, където се помещава експозицията “Възраждане” на музея, а пред него стои паметник на човек с колело. Това е българският народопсихолог Иван Хаджийски, роден в Троян през 1907 година, а скулптурата му е открита през 2012 година. Автори са архитектът Пламен Цанев и скулптурът Борис Борисов. На нея той е изобразен с колелото си, с което той е обикалял страната ни за да събира материал за най-известното си произведение, “Бит и душевност на нашия народ”. Това е и едно от най-фотографираните места в центъра на Троян, а  за да се насладите на чаша хубаво кафе в дворчето до него и да разгледате стари фотографии на стените от миналото на града Ви препоръчвам горещо кафе Macchiato.

Мостът над река Осъм и туристическият информационен център

Пешеходният мост над реката е друго задължително място за посещения в центъра на града. Тук се открива страхотна панорама към централната градска част с музея на занаятите и конака и керамичното пано, реката Азамус (старото име на Осъм) и Стара планина. Нищо чудно, че тук е избрано и мястото за рамка за снимки с хаштаг Красив Троян. Като минете на другия бряг, ще се озовете и пред сградата на Туристическия информационен център, където можете да получите адекватна и изчерпателна информация за забележителностите в Троян и региона, за местата за настаняване и изхранване, да се сдобиете с карта и брошури или да си закупите сувенир за спомен. Ако ви се чете нещо повече от брошурите, до центъра се намира библиотеката.

Парк Капинчо

По въжен мост над реката може да се озовете до живописен хълм с букови и борове гори и билки със страхотна панорамна гледка над Троян и Ви съветвам да не го пропускате както и туристическия маршрут, който може да откриете тук.

Дегустация във Винпром Троян и празника на сливата

За човек като мен, който не пие алкохол, посещението във Винпром Троян се оказа истинско приключение, което започна още на входа с преминаването на влака с един локомотив и един вагон, който се оказа, че пътува четири пъти в деня между Ловеч и Троян и е истинска атракция.

Следващата приятна изненада след като прекрачихме прага на винпрома беше, че бяхме посрещнати лично от изпълнителният му директор Михал Капоун. Чехът от Бърно на перфектен български ни разходи из историята на предприятието, неговите различни отдели, процеси и сгради. До запазено старо буре в началото видяхме и надпис, който гласеше “В началото бе сливата” вместо популярната библейска мъдрост “В началото бе словото” и действително троянската слива е най-важната тук.

Другата закачка при разходката във винпрома беше така наречената слънчева ракия, която се оставя на слънце в бъчви и според хората има съвсем различен вкус.

Обиколката завърши с дегустация сред бъчви и витрини със стари артефакти и запазени бутилки от стари реколти. Ако искате и Вие да се включите и за разлика от мен да опитате крепки питиета може да го направите всяка събота от 15:00 часа срещу 15 лева. Обиколката трае около час и своето място може да резервирате тук.

Най-добре обаче е да го съчетаете с българския фестивал на сливата, който се провежда в Троян всяка година в края на септември месец.

Около Троян

Троян не е дестинация за един уикенд най-вече заради изобилието от чудни местенца наблизо, които не бива да пропускате и тук ще Ви дам някои идеи за тези, които аз имах удоволствието да посетя.

Орешак

Селото е почти слято с град Троян и е най-известно с националното изложение на художествените занаяти и изкуства и Троянския манастир, но при това ми пътуване то беше и мястото, където се подслоних в къща за гости Неделя. Това бе малък оазис с хубав двор и градина и добри условия и го препоръчвам. Самото село е доста дълго и не чак толкова широко, но разполага с много механи, ресторанти и места за настаняване. Вечерта, която прекарахме в странноприемница Орешак, беше чудесна с добра храна, високо ниво на обслужване и жива музика. Тук на 15 август се провежда занаятчийски панаир, който е и най-големият в Северна България. От изложението на занаятите всеки път си тръгвам с някой сувенир за вкъщи и този път не направих изключение. След като имах такива приятни изживявания в това китно селце е време и за най-съкровения за мен момент от това пътуване.

Троянският манастир

Няма да крия, че съм идвал тук много пъти и сам и семейно и с групи туристи като екскурзовод и третият по големина манастир винаги е бил пълен с хора, глъчка и опашки. Този път беше различно. Станах рано сутрин и реших да отида в светата обител въпреки лекия дъждец без да съм сигурен, дали ще е отворен по това време.

Пристъпих в двора му, където нямаше жива душа, а дъждът беше пречистил всичко, а цветята по балконите бяха разцъфнали за нов живот. Почувствах се като прероден и опипвах с очи всяко ъгълче и детайл от манастирския комплекс. Не можех да повярвам, че съм единствен тук тази сутрин и че не съм го виждал така красив и смирен. Влязох в църквата да запаля свещ и от олтара излезе свещеникът, който ме поздрави с “Дал Бог добро!” и каза, че ще прочете молитва за мен и моето здраве. Толкова специален не съм се чувствал никога досега и докато гласът на отчето огласяше празния храм, аз сведох глава и се помолих за здраве и дълъг живот.

Природонаучен музей в село Черни Осъм

Природата и птиците винаги са били част от мен и затова природонаучните музеи са мое любимо място за посещение. За жалост в България те не са толкова много, а един от малкото се намира в село Черни Осъм. Създаден с много любов от учителя Илия Илиев през 1956 година той ни предлага една разходка из природата. За моя изненада презентацията, която ни бяха подготвили организаторите, бе водена от две германки, доброволки, с които си упражних немския, и разбрах за инициативите, в които те са се включили. Природата на България ги е пленила и животът на село ги е въодушевил, което прави този проект смислен.

Училището за планински водачи

Точно до музея в Черни Осъм се намира и националното училище за планински водачи “Васил Левски”. Бях чувал за него, но за първи път прекрачих прага му, за да установя, че във физкултурния салон имат страхотни стени за катерене, където учениците тренират как да станат по-добри. Те изучават планината и нейните тайни, които крият много вълшебства, но и опасности и това става и тяхно призвания, защото професията “планински водач” е рядко срещана, отговорна и много интересна. Отношението и усмивките предразположиха и мен да се пробвам да кача стената с предпазни въжета и адреналинът си заслужаваше всяка стъпка.

Село Патрешко и “На кърЪТ” на върха на планината

Признавам, че за първи път посетих това малко селце, качено на един планински връх или хълм с чудесна панорамна гледка. Там една къща с двор от недалечната 1752 година е реставрирана и превърната в къща за гости с кулинарен привкус, защото е собственост на жената от гостилницата “На ДворЪТ” и затова този главен ЪТ го има и тук, което може и да е накратко от кът, защото точно това представлява за мен тази концепция. Един малък, уютен, домашен кът, пълен с вкусна и здравословна храна и с детайли, които са събрани през годините от нашите баби и дядовци.

Посещението ни там бе съпроводено от кулинарна демонстрация на домакинята ни г-жа Църова това как се прави нафора – църковен религиозен хляб, което гледах за първи път и си беше истинско преживяване и накрая опитахме и готовия хляб, който беше вкусен, плътен и различен от всеки друг, който съм опитвал досега.

В същото село има и няколко къщи за гости, а в една от тях има и солна стая, която за мен поне е единствената подобна стая високо в планината в България, за която зная и за която не очаквах да намеря в стара възрожденска къща с просторен и красив двор.

Еко пътека “Жална” в Балканец

За жалост проливният дъжд ни попречи да извървим най-новата екопътека в община Троян, но получихме адекватна и подробно информация за нея от Даниел Сираков и със сигурност ще се върнем в по-хубаво време, за да я извървим. Тя е 2 часа в едната посока и 3 часа в другата, като стига до местността Беклемето и се движи по древноримския път “Виа Траяна” и пресича моста на Крали Марко.

Шипковски минерални бани

По пътя за кратко се отбихме и до Шипковските минерални бани, където уникалното за мен беше чешма, от която от всеки чучур тече различна вода, която лекува различни болки и проблеми. Селото е един от най-старите балнеолечебни курорти в България и тишината, природата, спокойствието и вълшебната вода помагат за цялостното преживяване и лечение на гостите в Шипково. Това е още едно място в община Троян, което ще посетя отново със сигурност.

Това бяха местата в община Троян, които посетих и които ме развълнуваха, а това съвсем не е изчерпателен списък на всичко, което може да видите в тази прекрасна туристическа дестинация, защото има поне още 150 причини да посетите Троян и може да ги видите на сайта тук.

Време е за благодарности, а те отиват към община Троян, регионално сдружение Тур клуб РеМарк, Иванка Църова (На Кърът и На ДворЪТ), Мариела Шошкова (Арт галерия “Серякова къща”), Мариела Минкова (Природонаучен музей), Даниел Сираков (екопътека Жална), Михал Капоун (Винпром Троян), Иван Беломъжев (кметски наместник на Патрешко), Румяна Велешка (Училище за планински водачи), Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства, Павлин Калев (къща за гости Неделя) и разбира се на АСТОМ (Асоциация на собствениците на туристически онлайн медии) за този прекрасен уикенд и страхотната организация.

А Вие не се колебайте и посетете това чудно място, за да остане Троян в сърцето ви!